Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2009 19:55 - Момичето с красивите очи
Автор: sinqkalinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 956 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.10.2009 21:06





Препоръчвам да слушате песента от клипа по-долу докато четете :)



  Момичето с красивите очи... Очи вечно любопитни и търсещи. Очи вечно замечтани и игриви.
Тя беше момичето с красивите очи... В тези очи можеш да намериш щастие в тъгата и тъга в щастието. В зависимост какво търсиш те винаги откликваха топло на желанията ти. Бяха прегръдка, съчувствие, надежда.
Тя сякаш виждаше по друг начин с тези очи. Попиваше всичко с поглед и гледаше с любов. Обичаше да пътува с очи, опипваше всичко с поглед и го запечатваше в съзнанието си. Обичаше да вади гледки и да ги наслагва върху други. Обичаше всичко, което вижда. Усмихваше се с очи на старите сгради, на малките леко поизкъртени къщурки - в нейните очи те бяха невероятно красиви. Гледаше с любов и на мрачните монотонни блокове. Те не бяха красиви, но тя имаше навика да ги променя с поглед, както на нея биха й харесали. Така постъпваше почти с всичко сиво и скучно. Затова светът й беше вечно розов и красив. Не пречеше на никого с това -  променяше нещата само за себе си.
Тя гледаше весело на живота. Гледайки в очите й ме изпълваха безброй топли тръпки. Наистина няма начин да не потръпнеш, когато видиш света през нейните очи. Разликата с реалността е стряскаща.Но, не, тя не беше наивна. Просто така се чувстваше щастлива и цяла.
Очите й прозираха щом тя пожелаеше. Виждаше се цялата й душа през тях, всяка емоция, всяко мини чувство. Ако я видиш случайно на улицата няма да намериш нищо особено в нея. Но загледаш ли се в очите... залива те нейното щастие отведнъж. Тя знаеше за тази нейна способност, но се възползваше с умисъл от нея много рядко. С един поглед можеше да поиска и получи всичко. Толкова даваше с усмихнатите си очи, защо да не поиска нещо в замяна.
    Момичето с красивите очи... се радваше на всичко. Малко са я виждали с тъжни очи. Тогава, сякаш обвити в мъгла, те пак излъчват топлота. Малко са виждали в очите й сълзи, но казват, че били, обратно на всичко, ледено студени. Смразяващи - като реалността.
    Момичето с магичните очи... Те не се забравят, не се подминават и не може да не им се подчиниш.
Тя не раздаваше сърцето си и не обичаше с него, само с очи. Искаше да даде на всеки от тях. Да отвори очите на другите, като вникнат в нейните.
    Момичето с очи... знаеше какво притежава и много го ценеше. Тя всъщност нямаше нещо особено, просто оценяваше самите си очи. Беше благодарна, че вижда.
    Хората оценяват нещо, когато го загубят. Тя не беше губила зрението си никога. Тя беше от хората, които оценяват това, което имат сега. Може би, това че беше леко късогледа бе провокирало в нея тази любов към самото зрение. Силно се страхуваше от слепотата, като от смърт.
    Осъзнавам, че съм пристрастена към тези очи. Обичам да ги гледам, а те да ме поглъщат. Затова не мога да спра да я гледам, момичето с красивите очи, момичето срещу мен, момичето в огледалото...


П.П.  По-късно същия ден, на път за вкъщи, се отбих през едно магазинче. Докато чаках, влезе едно сляпо момче.Съвпадение - едва ли!
 Възхищавам се на тези хора! И за пореден път се въхитих, как от хилядите магазини там, той без грешка влезе там - където искаше. Но още по-смайващо беше това, че когато касиерката го попита за по-дребни пари, той каза : "Сега ще погледна." Вярно, това си е наложена фраза за такъв момент, но... не мога да си представя дори, що за силен човек е това!
Така че, макар и банално, радвайте се на това, което имате :)



Тагове:   очи,   Момичето,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sinqkalinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 23722
Постинги: 12
Коментари: 22
Гласове: 170
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031