Постинг
15.03.2009 14:59 -
Аромат на изкушение
Автор: sinqkalinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 589 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2009 15:01
Прочетен: 589 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 15.03.2009 15:01
Разкъсваш ме отвътре...Живото ми изкушение...
Чувствам се като алкохолик, затворен в стая пропита с аромата на ферментирал алкохол. Ще устоя ли.. Веднъж поддал се, трудно можеш да се възспеш. Веднъж отказал се... е, това е друго нещо. Има начин. Но споменът за сладкия аромат се спотайва все още някъде там. Знаеш, че в някой момент може да изкочи и да провали всичките ти усилия с примамливия си чар. Тогава вече знаеш... изгубил си себе си-отново, изгубил си битката и продължаваш войната.
Лошите неща винаги в началото са лесни и забавни. Няма как да разбереш, че зад щастието стой нещо лошо. Летиш,летиш и забравяш,че приземяването е трудно и понякога дори боли. Когато погледнеш отдолу, сякаш нещата не са толкова "щастливи". Протягаш нагоре ръка за помощ, но не достигаш нищо, освен самия теб. Затваряш очи и пробваш в другата посока-надолу. Лежиш и чакаш сякаш гравитацията в земята да те погълне... Но не! Пак си само Ти!
Когато надъното намериш само себе си - това е най-важния момент. Ти всъщност не си на дъното. Сам със себе си, ти си на върха. И не е както казват "пътят нагоре", тук е пътят към Теб.
Тук, по пътя към мен, ти пак се появяваш, с онзи твоя аромат. Махни се! Вече имам друго изкушение до мен. Да, същото като преди. То, обаче, изобщо не ми вреди. Така че, моля те-върви!
Грабваш крехкото ми тяло, следваш извиващата ми се на всички страни шия и пречупваш всяко съпротивление в мен. Едва поемам въздух и миризмата ти попива в цялото ми тяло. Ставам все по-слаба... веднъж устоях. Притискаш ме все по-силно до себе си, шепнеш в ухото ми, вече не мога да помръдна. Втори път се спирам. Следваш усните ми с твоите, не искам да те опитвам отново. Малко по малко се отказвам от всичко. Усещам топлия ти дъх върху кожата си, кръвта ми започва да пулсира бурно по всяка веничка, сякаш изпадам от себе си. Мисля си- само да докосна устни до твоите... нищо няма да стане. Но това отприщва всичко в мен и вече те желая повече от преди.
Мое сладко изкушение... Отново изчезна в мрака, както се появи. Остави ме пак в онази стая, пропита с твоя аромат. А в мен необузданата ми страст по теб копнежи пак към мозъка ми изпраща. И търся отново пътя надолу,но се чувствам все едно на пиедестал. Пиедестал обграден от твоя аромат. И се лутам в тази блудкава миризма... до кога,изкушение, така?!
Чувствам се като алкохолик, затворен в стая пропита с аромата на ферментирал алкохол. Ще устоя ли.. Веднъж поддал се, трудно можеш да се възспеш. Веднъж отказал се... е, това е друго нещо. Има начин. Но споменът за сладкия аромат се спотайва все още някъде там. Знаеш, че в някой момент може да изкочи и да провали всичките ти усилия с примамливия си чар. Тогава вече знаеш... изгубил си себе си-отново, изгубил си битката и продължаваш войната.
Лошите неща винаги в началото са лесни и забавни. Няма как да разбереш, че зад щастието стой нещо лошо. Летиш,летиш и забравяш,че приземяването е трудно и понякога дори боли. Когато погледнеш отдолу, сякаш нещата не са толкова "щастливи". Протягаш нагоре ръка за помощ, но не достигаш нищо, освен самия теб. Затваряш очи и пробваш в другата посока-надолу. Лежиш и чакаш сякаш гравитацията в земята да те погълне... Но не! Пак си само Ти!
Когато надъното намериш само себе си - това е най-важния момент. Ти всъщност не си на дъното. Сам със себе си, ти си на върха. И не е както казват "пътят нагоре", тук е пътят към Теб.
Тук, по пътя към мен, ти пак се появяваш, с онзи твоя аромат. Махни се! Вече имам друго изкушение до мен. Да, същото като преди. То, обаче, изобщо не ми вреди. Така че, моля те-върви!
Грабваш крехкото ми тяло, следваш извиващата ми се на всички страни шия и пречупваш всяко съпротивление в мен. Едва поемам въздух и миризмата ти попива в цялото ми тяло. Ставам все по-слаба... веднъж устоях. Притискаш ме все по-силно до себе си, шепнеш в ухото ми, вече не мога да помръдна. Втори път се спирам. Следваш усните ми с твоите, не искам да те опитвам отново. Малко по малко се отказвам от всичко. Усещам топлия ти дъх върху кожата си, кръвта ми започва да пулсира бурно по всяка веничка, сякаш изпадам от себе си. Мисля си- само да докосна устни до твоите... нищо няма да стане. Но това отприщва всичко в мен и вече те желая повече от преди.
Мое сладко изкушение... Отново изчезна в мрака, както се появи. Остави ме пак в онази стая, пропита с твоя аромат. А в мен необузданата ми страст по теб копнежи пак към мозъка ми изпраща. И търся отново пътя надолу,но се чувствам все едно на пиедестал. Пиедестал обграден от твоя аромат. И се лутам в тази блудкава миризма... до кога,изкушение, така?!
ИЗКУШЕНИЕТО В ПУСТИНЯТА Лука 4:1-4
ИЗКУШЕНИЕТО НА КРИЛОТО НА ХРАМА Лука 4:9...
Молитвени въздихания за всеки ден от сед...
ИЗКУШЕНИЕТО НА КРИЛОТО НА ХРАМА Лука 4:9...
Молитвени въздихания за всеки ден от сед...
Търсене
За този блог
Гласове: 170
